Според статистиката на в-к Монитор, курортите по българското черноморие, изпитват остър недостиг на обслужващ персонал, поради липса на квалифицирани кадри.

Трудно се намират хора за тези позиции, защото квалифицираните кадри бягат в чужбина, където получават двойно по-високо заплащане„, компетентно обяснява експертът по подбор на персонала Николай Колев.
За да компенсират липсата на персонал, пък, работодателите удължавали работното време на вече наетите служители. Сервитьорите и барманите, пък, работели своята работа – мечта по 12 часа, за да компенсират „липсите“ и чат-пат не им давали заплатите. Абе хубава работа, ама българска.

Нещото, което ме успокоява, млади братя българи е, че за нас, света все още е голям и спасение дебне от всякъде.

Само, обаче, се замислете. Щом вече има сериозно търсене на персонал, без изисквания за притежание на образователен ценз и ПАК липсват квалифицирани кадри – то к’во да говорим за търсенето на квалифицирани кадри, които притежават образователен ценз…

По мои елементарни изчисления, (а аз съм човек, който е много далеч от математиката), ако поддържаме същото нелепо темпо още десет – петнайсет години, без значение от цвета на управляващите ни сили, посоката, към която тласкат или теглят държавата и „гениалните“ им „политики“ и начини на управление – няма да останат хора, които да могат да сменят крушка, пък камо ли да бачкат… Даже си мисля, че няма да останат хора, като цяло. Сега, в момента – все още има много безработни хора. След време ще има много празни къщи…

Интересно ми е и друго. Не се чудя какво ще се случи с нас в бъдеще. Нашата е ясна… Размишлявам върху бъдещето на „големите“. Върху бъдещето на тия, които за 25 – 26 години докараха България до това жалко дередже. Дали ще са спокойни, когато изпращат децата си, за да ги научат на нещо в училище? Дали ще са спокойни, когато им се наложи да ползват услугите на някоя болница? Дали ще са спокойни, докато карат колите си по скъпите ни европейски пътища? Дали ще спят спокойно, когато знаят, че родната полиция ги пази?

И – не. Не говоря за спокойствието с днешна дата! Сега са спокойни, защото все още има възрастни и грамотни професионалисти, които криво-ляво се опитват да дърпат каруцата, но се намират в късните часове преди залеза на животите си. Говоря за след няколко години, когато същите тези професионалисти или няма да имат физическата възможност да практикуват нещата, които са учили (всички са наясно какво е било образованието едно време), или просто няма да ги има на този свят.

Честно да Ви кажа, ако аз бях на мястото на някой от „големите“ в България – нямаше въобще да съм спокоен. Честно! Аз, между другото, и сега не съм особено спокоен, когато ми се наложи да разчитам на някого, за някаква работа. Не защото няма да иска да ми я свърши. Колкото и да е странно – българите сме отзивчиви хора. Особено когато става дума за някой лев. Неспокоен съм, защото ще поеме задачата с маниер на доктор на науките с 30 годишен стаж, но няма да има цент идея как да я свърши… И там, всъщност, започва върволицата от проблемите.

Абе, дай Боже да съм лош пророк!

И те – така…