Върни всички планети в небето –
вече не искам да виждам звезди.
Порастнах отдавна. Не вярвам на думи!
А, искам вярвам! Не мога …  Не и както преди.
Моля, не ме занимавай с клишета…
Направо в лицето, спокойно кажи –
защо пак ме търсиш?
Пак искаш секс ли?
Уф, като всички говориш и ти…
Добре де, недей да се спичаш …
ОК! Отпусни се.
И без това съм самичък
в скучната нощ без луна и звезди…
Влез, настани се. Налей питие и да знаеш –
ако мислиш да вземеш от мойте надежи,
недей! Те са празни! Щом искаш – разгледай,
но като тръгваш, си ми ги върни…
Сега уморен си затварям очите!
И вярвам и мисля, че май Любовта…
Ох…
С болка наум изговарям…
Апатично догаря на мечтите свещта…
Прашинки парещо закачат очите,
сребристи и дребни …
От райски прашец…
Не, не святкай! Ела…
Заключени не оставяй вратите!
Нека тихото сипе светулки
по стените от вселенския кош!
Или планети или галактики или и трите…
Ха! Самота … Това ти ли си?
Здравей, стара приятелко и лека нощ!