Шест месеца на скапания остров …

Адски трудно ще е да обясня на някого, който е далеч от моята професия, какво означава да си артист в Кипър … Повечето хора си мислят, че да забавляваш хора е най-лесната работа на света. Още повече, когато българина чуе, че някой работи в чужбина като артист, музикант, танцьор и т.н. в главата му веднага се проектира сецнария: „Е, че к’во толкова – Слагаш костюма, прожекторите святкат, излизаш на сцената, подскачаш 40 минути като луд и вземаш едни торба пари, дето след това ти е трудно да изхарчиш. К’во се оплакваш?!“. Всъщност: Първо – не се оплаквам от нищо. Второ: Това си е моят избор и ще ям плодовете му без значение какви са. И трето: Т’ва за торбата с парите е супер смешно!

Мисълта ми беше, че разните му там наглед „дребни“ проблеми, които има всеки един entertainer на острова вече наистина, ама наистина взеха да ми писват.

Жертвите

Жертвите, които прави един entertainer в Кипър всеки божи ден са наистина много. Като си направя една проста равносметка за това дали си заслужава заради едни малко повечко пари да живея в коптор 7 на 5 на 1500 км. от семейството си; да се лишавам от най-елементарните „екстри“ на „новото време“, като телевизор, микровълнова печка, климатик, кафеварка и пералня да речем…; Да се занимавам с кипърски кретени – хотел-мениджъри дето, като чуят думате българин и България – настръхват, на които трябва едва ли не задължително да се кланям до земята за това, че дишам лечебният за всеки англичанин – кипърски въздух, и че имам рядкото право да стъпвам по свещенната кипърска земя, докато бачкам седем дни в седмицата без почивка …

Ами … Май, май … Не си заслужава!

51 дена

Остана още много малко време! Търпелив човек съм. Избутах 5 месеца, ще избутам и още два. Обаче … единственото нещо, което искрено ме притеснява са двете неща, които стоят точно под веждите ми. Ако си стоят там кротко и тихо до края на престоят ми тук – добре. Паднат ли обаче под очите ми – „лошо предсказание“ …