2012
Скъпи родители, приятели, близки, не чак толкова близки хора, колеги, доброжелатели и недоброжелатели,
За мен 2011 година беше година на емоциите и обратите. Година на смеха, сълзите, радостта и депресията.
Честно казано – радостен съм, че 2011 година остава в историята. Равносметката на изтичащата година едва ли ще накара мен и Вас , да се почувстваме окрилени, но съм сигурен, че двете нещата, които обединяват мислите ни в този момент са надеждата и очакванията ни за предстоящата година.
Многовековна традиция е в навечерието на Нова Година да си пожелаваме късмет и успехи. Това е добре, но за съжаление съм на мнение, че късметът и успехите не идват, като новогодишен подарък под елхата. Благополучието на всички ни, приятели, е постижимо единствено ако бъдем малко по-човечни един към друг, а успехите можем да постигнем единствено чрез справедливост и разбирателство.
Новогодишната нощ ни изпълва със радостни очаквания и добри и топли чувства. Много ми се иска да запазим тази наша новогодишна добросърдечност не само на празника, а и след него.
Обичам ви приятели! Бъдете здрави и усмихнати!
2011 ГОДИНА МИНА!
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2012 ГОДИНА!
НАЗДРАВЕ!
Магията на олигофрените
Т'ва е листчето, което намерих в триъгълника, за който пиша по-доло!
Денят е 21 Декември, часа 4:30 сутринта.
С кървясал поглед, отново се дзверя в екрана на монитора. Държавата е познатия от предните ми постове Кипър. Хотела в който живея няма джан-джун човек, или ако има - всички спят и сънуват розови сънища.
Чувам почукване на входната врата на апартамента си. Първоначално си мислех, че ми се е причуло и не реагирах (не вярвам да има луди, дето да ме търсят в 4:30 заранта точно на т’ва място), но почукването се повтаря. Ставам да да отворя вратата и да видя кой ли ентусиаст, аджеба, се е сетил за мен по това време на денонощието. Отварям вратата – никой. Излизам на площадката пред вратата – никой. Тръгвам да се прибирам и забелязвам на земята пред вратата ми – триъгълник увит в тиксо. Не обръщам внимание. Прибирам се в апартамента и се връщам при чат събеседника си. Обяснявам на кратко какво се е случило. И човекът, с който си пиша ме пита за подробности относно тоя триъгълник. Излизам отново пред вратата, вземам триъгълника от земята и го внасям в стаята си. Късам тиксото за да разбуля мистерията около съдържанието му и в него намирам следните неща:
1. Малка жълта монета
2. Кокалче (предполагам от пиле)
3. Парче изкривена игла за шиене
4. Парче сапун
5. Дръжка от малка чушка
6. Някакви космърлаци
7. Парче сапун или восък (на такова ми заприлича)
8. Листче свито на малък триъгълник с безсмислени драсканици на него
Обясних на нет събеседникът си какво съм намерил, а той ме увери, че т’ва е вид магия и ме помоли да го изхвърля. Изхвърлих го. След броени минути отново се почука на вратата. С бърза крачка и парче дърво се запътих към нея. Но – отново никой! Обиколих площадката. Проверих на площадката на горния етаж, дори и в мазето слязох да проверя! Никой и нищо. Само пред вратата ми този път имаше малка изкуствена черна розичка, която в последствие също изхвърлих.
Хората, които ме познават знаят, че съм много скептично настроен относно тоя вид неща. Аз съм от типа хора, които вярват, че зад всяко едно нещо, каквото и да е то, стои някакво научно обяснение. Мисълта ми е друга. След като се поразрових малко из интернет намерих информаиця за точно този вит т.нар. „черна магия“… Някакви измислени ритуали с назоваване на зли духове и тем подобни простотии… Честно казано – не вярвам на подобни дивотии! Озадачава ме факта, че има олигофрени, които отделят от времето си да се занимават с подобни занимания. Само си представете, що за бавноразвиващ се кретен е човекът жертвал от времето и енергията си да събере горните „съставки“ … Принципно – не съм конфликтен човек и не мисля, че имам „врагове“, които да искат да ме „омагьосат“ за добро или зло. Нещото, което не ми дава мира, обаче, е факта, че има някой, дето се опитва да се ебава с акъла ми и на 100% съм сигурен, че е българин (не вярвам англичанин или кипърец да може да роди подобна въ-ъ-ърла простотия от тоя ранг). Само мога да кажа, че не е попаднал на точния човек! 
И ако евентуално чете писанията ми – искам да го уверя, че ще му се наложи да гледа мнооооого дъълго време ухилената ми гологлава мутра!
Ако евентуално намерите някаква информация за подобен тип простотии, които описах горе – моля споделете я тук чрез коментарче. А, аз като надвия мързела си – ще сваля от телефона си останалите снимки на въпросните неща, които намерих.
Моята първа (навярно и последна) електронна книга
Скъпи приятели,
„Цената на истината“ е моят първи и предполагам последен опит да събера всички читави неща, които съм писал до момента тук , в други блогове и в някои печатни издания. В книжката, която ще бъде достъпна за безплатен download на 6-ти Януари, ако не по-рано, ще намерите познатите до момента мои писания в типичният за мен иронично-гротесктен стил, опити за поезия и проза, както и истински истории, дълго време обирали прахта из черновите ми. Ако искате да разберете моята гледна точка базирана на истински факти и събития за това – колко струва килограм изкуство, колко думи са нужни за отнемането на човешки живот, какво е да си клоун сред нормални и нормален след клоуни, как започна и как завърши всичко, какво е да си обичан и мразен, какво е да си повреден в стадото на нормалните и нормален сред глутница от повредени – това четиво е за Вас.
Който иска да разбере цената на моята истина – Мястото е тук на 6ти Януари 2012, 18:00 часа!
P.S. Хвърляйте, от време на време, по един поглед тук или във Facebook групата на блога ми , че книжлето може да изкочи малко по-рано от предвиденото.
P.P.S. Моля, не бъдете егоисти! Share-вайте линкчето.
Писмо до себе си
Самотата е най-страшното усещане. Душата е в мазе. Тъмно, влажно, тихо. Лежиш в мокрия ъгъл и се отвращаваш от себе си. Стремиш се да пренебрегнеш студа, но той пие на бавни, перверзно бавни глътки плътта ти и разрежда кръвта ти с опиянението на онази лудост, която подтиква мозъка да мисли само за едно: Господи, кога ли ще умра?
Но Господ не е там. Той е далеч от теб. Ти никога не си го търсил и той няма да дойде. Истински сама душата ти е именно когато Него го няма. В мръсния ъгъл дланите ти докосват само прахта от твоите низки страсти, съградили пътя който някога си поел, за да стигнеш един ден до тук. След “тук” няма. По-далеч не можеш да отидеш. Пътят свършва с твоята самота, която е последното мазе в огромната мрачна сграда на безсмисленото ти битие; самотата ти всъщност е безконечен лабиринт от мазета, но ти се страхуваш дори да си го представиш, защото чудесно познаваш картината, която биха видели разширените ти зеници: ти си в самия център от кутийки, свързани по между си с коридори – коридорите на мръснишките ти копнежи да унищожиш ближния си, да го окрадеш, да пожелаваш безспирно всичко негово, да го лъжеш и лъжеш за него, да го обичаш сякаш го мразиш…; коридорите на властта, която ще имаш – да унищожиш в крайна сметка себе си, губейки като начало свободата си, а сетне всичко, което тя е сътворила за теб. Защото никога не си обичал никого, освен себе си. И понеже самотата е последното право на съществуване, спираш на дъното му и се убеждаваш за последно, че гравитацията е карма. Това е.
P.S.: Моята кратка молитва:
Господи,
следващият път, когато си ми отредил да ми се случи нещо подобно, бих искал да си тук!
.
Идвам
Хей, жено – ела ме вземи!
Води ме за лакът през робата тъмна.
Ако духът ми измъчен някой де се свести,
ще искам при теб с косата си пак да ме върнеш
Не искам да бъда за пример и прав,
даже неща и обичан да бъда!
Искам всеки до мен да е здрав,
а, аз да ги гледам как сладко хуртват…
Отивам на някъде и друг ще смени ме,
този пък друг – сменя някого друг.
Ето така земята върти се,
и прави го бавно, на всички напук!
Хей, жено – ела ме вземи!
Качи ме на твоята тъмна каляска.
Към новият дом докато летим,
искам всички с ръцете си силно да пляскат!
Хей, жено – ела ме вземи!
Почакай! Недей! Ето ме! Идвам!
Loading ...