Преди да заспя
Лежа на дивана със празни джобове
във стаичка чужда, като куче без дом.
Окъсан и сам, уморен от ножове
и тъй ми се плаче, но не издавам и тон.
Преминал през рая, къпал се в ада
стискам в ръката си евтин жетон,
да заложа на картата, дето уж става
и да избягам от себе си в златен файтон…
Сънено хващам и паля цигара,
през зъби поемам от тежкия дим
издишайки струйка подобна на пара
тихо заспивам във поза на мим.
Микро
Ужасно е когато се усетиш, че живееш в миналото! В едно цветно минало изпълнено със спомени от отминали емоции, напоени в солидно количество алкохол и опияняващи субстанции… Минало раздвоено между коктейлът от различните характери на собствената ти личност … Време е за смяна на сюжета!
Маргарита Панайотова – kalina или поне така пише, че се казва
Преди около 10 мин попаднах на една адски интересна поетеса. Името и (името, което пише в сайта, в който я намерих) е Маргарита Панайотова. Ето нещо от творчеството и.
ДУБРЕ СЪМ
Маргарита Панайотова – kalina
Дубре съм яз! Ни ма мислети начи!
Ни ма пудпират никакви дилеми,
ни мога хич ут нищу са уплача,
хабер си нямам ко й тува прублеми.Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.Либовну същу съм таман! Ма убикалят
серсеми сякакви… Идин съм убградила -
гу прая сам да си приказва кат замаян,
пък той ма прай на дива и щаслива!Са раня харну, зер ду три пъти вичерям -
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея -
дан си пусегна зорлем са удържам.У двора сякугиш ми й от-до прекупану,
упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену…
Ми иди песня на три гласа да зафана,
дорде разлая сички кучета у селу.Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу
съм фтасала и вътрешну и външну -
ут фустата и лачен`ти галоши
ду мислата ми, дет са лее кръшну.Закот жувота й санким ден ду пладне -
ни му са апстрахирам ногу-ногу.
Затуй съм ф селу първа пу купане,
пък и хороту моа с бял пишкир да вода.
Останалите и неща може да намерите ТУК
За децата на 90-те години
Хей деца на 90-те, помните ли какво беше чувството:
- Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
- Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
- Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче
- Уолкмена ти да набере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив
- Вафла куку рукуууууу
- Да ближеш синьо ледено сокче докато езика ти да стане син
- Делта – върхът на сладоледа
- Да станеш рано събота и неделя за да гледаш анимациите по Pro 7 или Sat 1
- Лятото да ти трябват пари за сладолед , не за алкохол
- Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
- Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни
- Някой възрастен или роднинда да ти подари шоколадово яйце
- Да кажеш на някого, който те е обидил крилатата фраза „Аз съм си аз, а ти си говно втас”
- Да играеш на Криеница, Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче, Стражари апаши, Кральо Портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане какво ти е е морето , царю какво обичаш, замръзванка, гъзенка.
- Да попълваш лексикони
- Да караш колело с контра, вместо спирачка
- Да се качиш на някое дърво и да береш джанки череши или дуди
- Да колекционираш „Мики Маус“
- Да прекарваш летата си при баба и дядо
- Да обсъждаш с приятели поредния епизод от сериалите „Гръм в рая”, „Чип и Дейл – Спасителен отряд”, „Алф”, „Семейство Флинстоун”
- Да се прибереш у дома с бездомно коте, пълно с бълхи
- Да скачаш на въже и ластик
- Да киснеш в някой гараж с 5 телевизора и 5 вързани към тях Sega Mega Drive конзоли и да знаеш всички Fatality-та и тайни кодове на някоя от версиите на Mortal Kombat
- Да искаш стотинки за да кажеш някой код или fatality на приятел
- Да играеш с някого едни смешни игри с ръце, дето се пляска и се пее или с едно въженце, дето се връзват ръцете.
- Да звъниш на звънците на хората и след това да тичаш да се скриеш
- Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият
- Да чакаш с нетърпение предаването „Милион и едно желания”
- Да чакаш с нетърпение „Телевизионен справочник” да свърши защото веднага след него започва „Сънчо”!
- Да се пръскате с спринцовки или шишета от „Веро” пред блока
- Да те изгонят от час по трудово защото нямаш лепило Рила
- Да молиш една седмица родителите ти да ти купят последната книга игра излязла на пазара
- Майтап бе, Уили
- Баща ти или майка ти да ти направи кафе „Инка” и да ти каже, че вече си порастнал.
- Да викаш Дама Пика и всички производни духове 2
- На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
- Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо просто да пращаш смс
- Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришешти листчета
- Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
- Да играеш вечер до късно в дерето или някой парк, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
- С часове да редиш лего или Атко
- Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
- Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
- Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ игирите „Ну Погоди”,тетриса и супер мариото за супер-зарибени
- Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат
- Ако някой ти трябва да отидеш у тях без да му се обаждаш
- Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
- Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер , не 15
- Да си убеден, че баща ти е супергерой
- Да си имаш таен език с приятелите си
- Да слагаш снимките от рождени си ден в найлоново албумче, не във фейсбук
Restart
Хубаво е от време на време човек да остава за малко сам със себе си. Просто ей така … Да презареди… Без хора наоколо. Далеч от манджите, които му сервира мутиралото по извратен начин вълче битие, превръщащи малкото свободно време, дreето може да прекара със себе си в съучастник. Съучастник в скучните, но неотложни злободневни задъжения, съучастник в поредната до болка позната развръзка в личен план или съучастник в зверско убийство по особено жесток начин на много мозъчни клетки. Далеч от телевизия, вестници, интернет, радио, мобилни устройства, барове, къчми, клубове, МОЛ-ве, хипермаркети, административни сгради, градски шум и денонощни демократични интриги и гадости… Далеч от нещата, превърнали го в роб на собствените му навици.
Понякога е изключтелно добре човек да рестарира цялата си нервната система или по-голямата част от нея! Бавничко и спокойничко, през „Старт” менюто на възглавницата си, а не, както обикновенно – нервно да напомпа HARD RESET бутона си. След рестарта – да пусне всички програми за профилактика на мозъка си в DEEP SCAN & FIX режим и когато сканирането, подредбата и поправката приключат – да си дръпне 5-те сезона на сериала „МЪРЗЕЛ” от личния сайт Почивка.me. След всички тези упражнения приключат да изпрати някого или да отскочи до най-близкия минимаркет за да си набави солидно количество бира, чипс, THC и тишина за да може, след като се прибере в хотелското си студио – безгрижно и безрезервно да се възхити на похватите, които е използвал режисьора на нискобюджетния сериал, който току що се е изтеглил и записал в сканираната си, подредена, поправена и рестартирана - човешка операционна система. От особено значение е да отделя минимум ден за всеки отделен сезон на този сериал!
Хубаво е човек да премисли…
Добре звучи, нали? J Е, аз мисля, че направих всичко това, като по учебник и вярвам, че горните няколко упражнения дадоха свеж резултат! Резултат под формата на взети решения! Сега какво ме чака?!… Знам ли… Освен якото бачкане и сезонното изпростяване, друго май не съм планирал и не се сещам за идните няколко месеца… НО! Както казват братята руснаци (народ, към който изпитвам изключително уважение) „Ще поживеем и ще видим” !
Loading ...