Лежа на дивана със празни джобове
във стаичка чужда, като куче без дом.
Окъсан и сам, уморен от ножове
и тъй ми се плаче, но не издавам и тон.

Преминал през рая, къпал се в ада
стискам в ръката си евтин жетон,
да заложа на картата, дето уж става
и да избягам от себе си в златен файтон…

Сънено хващам и паля цигара,
през зъби поемам от тежкия дим
издишайки струйка подобна на пара
тихо заспивам във поза на мим.