Случка от лодката, на която бачкам, с днешна дата:
Най-хрисимо си пускам чил с фрапе в ръка и на лодката се качват две момчета с очна линия, държащи се под ръка. Оставиха плажните си чанти на местата, на които ще стоят и отидоха до бара да си вземат нещо за пиене. През това време аз открих началото на трипа на няколко езика. „Встъпителната ми реч“ е нещо от сорта на: „Здравейте, бригада. Аз съм Мишо – вашият DJ и гид. Първо искам да се извиня на англоговорящите за странният ми акцент. Не, аз не съм руснак. Българин съм и това обяснява почти всичко…“.
В момента, в който двете „принцеси“ от бала на „гугутките“ дочуха думите „… I am Bulgarian and that fact explains almost everything“ се обърнаха към мен и единия рече с усмивка:

– А, ти си от наще!

Моята реакция беше:

– Чакай ся! К’во имаш предвид?
– Българин /и ми намигна/

Поръчаха ми бира и ми я донесоха в DJ бокс-а (факт, който за момент ме накара да забравя за намигането)
Трипът започна, излязохме от пристанището и аз обявих, че подводният ни етаж е вече отворен. Едната „принцеса“ реши да си направи малко #selfie-та с рибите, дето се виждат от прозорците на подводния етаж, а другата остана на палубата. Прибижи се към мен, за да ми каже наздраве и се опита да завърже разговор, гледайки ме любвеобвилно:

– Днес времето не е много хубаво за трип май, а? Не виждам слънцето…
– Да, облачно е днес. Може би, няма да има възможност да спрем на втората спирка, защото мисля, че времето няма да ни позволи /отговорих като папагал, който повтаря едно и също всеки ден, аз/
– С тези вълни, сигурно силно ще люшка /продължи високо-морално-устойчивият разговор пича, с молива на очите/
– Нямам идея /опитах да запазя самообладание аз/ предполагам, че ще клати доста.
– Аз обичам да се клати! /последва второ намигане/

Батката явно усети, че почва да пресолява манджата и попита:

– Замислял ли си се, ако слънцето реши да приеме земна форма, каква ще е тя?
– Не!
– Ще прилича на теб, mr. DJ!

Ей тука ми кипна! Не стига, че закъснях за работа заради тежката вечер, която прекарах и трябваше да тичам кат’ кон от квартирата до пристанището, не стига, че главата ми ще се пръсне в 11:30 сутринта, защото на лодката има не повече от 60 човека, ами всичката мара втасала, от двама пе’ераса – единия ше се лепне баш на мен!
Погледнах го, усмихнах му се и съвсем спокойно отговорих.

– Брато, гледай слънцето да не ти свЕтне няк’ъв слънчев удар, че си ебало майката!

Пича ме погледна обидено, по начина, по който травестит гледа жена с по-хубава рокля от неговата, вдигна едната си вежда и надменно рече:

– О-о-о, екскюзми, мистър супер стар!

Фръцна се и отиде да си седне на мястото.
The End