сашо роман, sasho romanПиша тази пост, като информация от първа ръка. Бяха писани и казани доста неща, от представителите на българското общество в Кипър, относно проваленото от Сашо Роман парти в Агиа Напа. Някои верни, други – не. На кого и защо да вярвате – можете да прецените сами.

Моят голям приятел – Жорката (личност, която почти всеки българин в Кипър познава, като човекът, който движи първата българска дискотека в Кипър), заедно с още един мой добър познат, чийто име не искам да споменавам, защото не ми е останало време да поискам разрешението му, да пиша за него в тази статия, решават да поканят ромският “славей” от 90-те – Сашо Роман, в българския клуб Alalum Wake Up.
Tаргет групата, която обслужва клуба са фенове на този стил музика и харесват този изпълнител. Няма лошо.
Провежда се първият разговор с въпросната “звезда”… От отсрещната страна на телефона се споменава една цифра, която по никакъв начин не удовлетворява нито Жоро, нито партньорът му в това начинание, нито би могла да удовлетвори някой нормален човек…
Телефонът се затваря и идеята се забравя.
Няколко дни по-късно, телефонът на Жоро звъни, а от отсрещната страна се чува медният загорски гласец на Сашо Роман. Той предлага на Жоро по-адекватна оферта. Жоро се съветва с партньора си в това начинание и двамата приемат офертата. Следва 2-ро позвъняване от “звездата на вечерта”. В този телефонен разговор се договарят времето за участие, точната дата, условията за закупуване на самолетни билети, изискванията за нощувка, адрес за получаване на рекламни те материали в Кипър и сумата за капаро, която, един вид, да гарантира участието на изпълнителя.
На следващия ден, Жоро изпраща капарото по Western Union (пазим касовата разписка за превода) и с помощта на партньора си купуват двупосочен билет България-Кипър-България, от интернет.
Няколко часа по-късно, телефонът на Жорката отново звъни, този път в мое присъствие. След кратък разговор се разбира, че Сашо Роман тъкмо е дал новите си плакати за печат и няма да могат да пристигнат в Кипър в уречения срок. (Лично мое мнение за Сашо Роман, съдейки по снимките и информацията в интернет е, че последната му читава снимка на тоя човек е от 95-та година, А, какво да говорим за плакати…)
Освен тази новина, сервирана в последния момент, обаче, се появява и друго изискване. Звездата обяснява как има важно и отговорно участие в понеделник вечер и трябва жив или мъртъв да бъде в България по това време.
Половин ден по-късно е закупен и още един билет за връщане в България.
В същото това време, започва да тече подготовката за събитието – дизайн, печат и разлепяне на плакати в последния момент; печатане на билети, СМС реклама и реклама в социалните мрежи; наема се допълнително озвучаване и осветление за събитието; закупуват се декори и аксесоари, набира се и допълнителен персонал. Т.е. летят едни пари, пари, пари, пари и се късат едни нерви, нерви, нерви…
Само искам да отворя скоба, че Жорката не е някакъв мастит бизнесмен – собственик на клуб, разполагащ с безбрежни финансови мащаби. Жоро е коректен приятел – българин идеалист, емигрирал в Кипър преди повече от 10 години, бачка на няколко места и с парите изкарани от заплати, покрива разходите на дискотеката. Разходи, които в повечето случаи са повече от приходите и. Общо взето, целите и амбициите му му не са няк’ви печалби. (печалби от български емигранти в Кипър – мно-о-о-ого трудна работа) Целта му е да направи място, в което да се събира българското общество, за да се забавлява, веднъж седмично. И със сумите от реализираните печалби, които както писах по-горе, в повечето случаи са по-малки от сумите за разходи, да движи заведението.
Отплеснах се!
Та, дойде момента на въпросното събитие. 100 – 150 резервации и телефоните не спират да звънят за още. Да, ама – не! Ромският Том Джоунс, просто решил да не се качи на самолета…
Два дни подред се опитвахме да се свържем с него. Телефоните му бяха или изключени или даваха свободно, докато не се включи гласова поща. Не искам да Ви обяснявам, колко инфарктна беше цялата ситуация и к’ви срамове брахме, докато обясним на хората – защо, аджеба, партито се е провалило…
И тъй като сме нормални хора, търсещи обяснение за всичко, което се случва около нас – потърсихме съдействието на няколко български институции, които да ни помогнат да разберем какво се е случило. Първата е  “Господари на ефира”. Свързахме се с тях, обяснихме им за проблема и сега чакаме някакво развитие.
Другите хора, с които се свързахме са мои дългогодишни, лични приятели от една небезизвестна агенция за изкупуване на лоши кредити…
По тяхна информация, Сашо Роман работи 3 дни в седмицата в заведение, намиращо се в хотел в Созопол. Длъжник е на доста хора и не притежава имущество, което би могло да покрие разходите по целия панаир, който забърка…
Накрая, питанките остават няколко. Първата питанка е – какво да го правим този хубавец? Да му дадем възможност да се реваншира, да си поискаме парите обратно или просто да го запознаем с няколко “мениджъра на критични ситуации”, да им пее „Седем дена, седем нощи“? Втората питанка е – как може възрастен човек, известен в цяла България с това, което прави, да постъпи по този левашки начин? Третата питанка е – дали подобно отношение е една от причините да недолюбваме циганите, особено.
И сега вече си давам сметка, каква е разликата между обикновения циганин и шибания, миризлив мангал. Обикновените цигани са хора като нас. Бачкат, плащат си за гяволъците и си живеят живота.
Шибаните мангали, обаче, не са свикнали да работят… Те са свикнали да живеят на гърба на някого! Като казвам “шибан мангал”, нямам предвид хора, с  различен цвят на кожата! Имам предвид всички, които живеят на гърба на някого, без значение от расата или етноса им!
Няколко поста, по повод случката – ТУК, ТУК и ТУК