Жоро Рапа и Алекса – Съжалявам
Мед ми капе от сърцето, когато нещо хубаво и различно се случи в нашия град. Случката е новия клип на Жоро и Алксандра към песента им Съжалявам. Естествено, няма как да не се похваля, че част от клипа бе заснета в бившия фото клуб към нашето Народно Читалище „Васил Левски 2003″ – Димитровград с наша техника (ейййтц па, па, па) 
. Оператор и режисьор на клипа е Димитър Колев – Dimetrios Pictures (т’ва е същото типче, дето направи клипа на парчето, което записахме в звукозаписното студио на същото читалище – Studio X със Стека и Гамена - „Зимата Дойде“), а музиката на песента е на Васил Стойчев, а текста е на главния виновник благодарение, на който идеята за този продукт видя бял свят – Жоро Рапа. Само информативно искам да спомена, че 2 часа след ъплоуда напесента в българският сайт за видеосподеляне Vbox7, клипа имаше 2000 гледания. В момента има близо 20 000 гледания и е на 23-то място в топ 40 за деня. Гледайте!
Truth Hunters – Труп в центъра на Димитровград – Скрита камера
Такааааа,
Дни преди да отлетя, ме озени гениалната идея да направя скрита камера в центъра на нашия малък, но сплутен град. С помощта на моите верни другари – Веселин Караджов, Елеонора Сталева, Николай Николов, Милен Младжов – Мейдъна родихме следното видео:
Днес
От днес нататък – нищо не знам!
Ще мълча, като мим на площада.
От днес ще бъда ухилено ням,
за да усещам душевна прохлада.
От днеска ще бъда какъвто си бях,
макр да не ми носи сполука.
И все пак, на обидата-грях,
не ще дам път и пролука.
Ако пък падна, мои мили „друзя”
в лайняната локва на обида жестока,
си мисля, че все нечия тайна сълза
ще отвори във някого рана дълбока…
В някого рана, в някого смях,
и хиляда неща по адрес ще се кажат.
Малките с сила, големите с страх
лицата си сиви доволно ще смажат.
До днеска вярвах на всички. Уви…
Все мислих, че на някой му пука…
До днеска главата си биех в стени
и днеска спокойно ще кажа – до тука!
Случка в СОУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" – Димитровград
Всички знаем какви са писаните и не писаните закони в училище.
Етюдът се разигра преди близо десет години в тоалетните на СОУ „Васил Левски“ Димитровград.
Аз, заедно с моите стари бойни другари – г-н Илия Димитров и г-н Нанчо Велев, решихме да изпушим по цигара „Мелник“ (само такава марка наливни цигари продаваха в павилиончето срещу училището) в женската тоалетна на третия етаж на училището. След като се присъединихме към другата бригада, която беше в тоалетната със същата мисия, запалихме по цигара и взехме да говорим по наболяли въпроси от нашето ежедневие от сорта на „Oriflame vs. поправителен изпит“. В този миг входната врата на тоалетната изтряска с неописуема сила и някой кански изрева „ДАСКАЛКА!!!! КРИЙЙЙ!!!“ Ние като едни добре обиграни възпитаници на СОУ „Васил Левски“ гр. Димитровград хвърлихме цигарите през прозореца и се скрихме в едната тоалетна (първата откъм входната врата) … Само си представете картинката – 7 човека навряни в невъобразимо смърдящ кенеф, метър на два! Вратата се отвори, а ние не можехме да сдържим смеха си … Любимата учителка се опита да отвори вратата на тоалетната, в която се бяхме скрили, със сила (явно е имала голям зор жената), без изобщо да подозира, че някой се крие вътре. Г-н Велев с преправен женски глас, притиснат от шест човека в миризливия кенеф, изстена като в първият албум на Васко Кръпката „Зъйетуу“, при което ние наистина, ама НАИСТИНА едвам сдържахме смеха си. След като получи отговора на г-н Велев, мис schoolgirl ’34 блъсна вратата на другата тоалетна адски силно и започна да сваля дрехите от себе си … Това се разбра по бързите и отсечени звуци от другата тоалетна … Ние вече бяхме шах мат … Дори си бяхме затворили очите, да не се гледаме, че някой със сигурност щеше да прихне в истеричен смях … Последва кратка, нежна, мълчалива пауза … Олдскуул дамата пое дълбоко въздух! Нова лирическа половин секундна пауза … и се чу едно огромно и проглушително ДЖУБУРРРРРРРРРРРР… Сякаш камион изсипва един тон вода наведнъж от един километър разстояние върху тенекиен под … Тогава просто не издържахме, прихнахме и бързо избягахме от тоалетната ….
Loading ...