Случка от 13-ти Декември

Posted by Михаил Нейчев on дек 13, 2010 in Без категория | 1 comment

Часът е 02:30! След, като супер избеснях, че ми зацикли шибания Facebook – си пуснах парче на бате Джако да ме успокои. Дето се вика, ако краля на поп-а не може да ме успокои за това, че Facebook-a ми спече точно когато за първи път от 100 години водя някакъв приятен разговор в, и без това, бъгавия чат на интернет сектата – то не знам кой може.

Та, нещото , дето ми се случи и искам да споделя с Вас е следното:

Баща ми – възрастен човек, който приема думите на всички за чиста монета, преди година е дал СИМ-карта от група, в която той е титуляр, на няколко човека. Част от тези няколко човека правят една брутална сметка и няма как да си я платят.  Съответно баща ми, като един добър приятел, взема назаем пари от мен, плаща сметките им с мисълта, че те (няколкото мухльовци) ще му се издължат след седмица – максимум две.

Ся, държа да поясня! Думата „Назаем“ не я употребяваме в нашето семейство между нас си! Когато член от семейството ми няма пари и попита другия, дето има – проблема е решен! (Пиша т’ва, за да не ме помислите за н’якъв кавал, дето търси пари от родителите си).

ОК. Минава седмица, минават две – нашите хубостници не си оправят сметките с баща ми. Минава месец, минават два, година и няма никой вкъщи…

Реших, като един не много малък българин (100 кила живо месо) да ги потърся тия хора. Не съм за парите. Въпросът е в принципа! Свързах се с единия. Извини се над 1000 пъти и обеща да ги оправи до празниците. Свързах се и с другия, на който преди време баща ми е казал, че всъщност не дължи пари на него, а на мен. При което той е казал. „Няма проблеми бе! Ако има някой да ме търси – ще го посрещна“… Сега ще пейстна разговора ни с въпросния кавал във Facebook:

Аз:

Здравей братле,
Може би не се познаваме лично. Казвам се Михаил Нейчев. Дължиш на баща ми ***лв. Съветвам те, да се издължиш до седмица и за твое добро се надявам да го направиш!

Пича:

ami az ne mislq 4e 6te gi isplatq do sedmi ca i ne iskam da me zapla6va6 za6toto e dobre da tvoeto zdrawe razbra li me

Аз:

Пичага, не ми дръж тон! Аз започнах с добрия тон! Имаш седмица

Пича:

taka vij sega az ne iskam da se karame dvamata no az nqmam da vra6tam nikvi pari na ba6tati .pove4e nqma da se obqsnqvam.

Аз:

Помисли пак! Лека вечер!

Сега, имам въпрос към всички, които малко или много ме познават. Какво според Вас, приятели, ще му се случи на второто дете заради този разговор след седмица.

Случка с "приятел" …

Posted by Михаил Нейчев on яну 18, 2009 in За и около мен, Истински истории | 2 comments

Искам да споделя с Вас каквo ми се случи днес.

Днес след като се събудих около 10 – 10:30 часа, реших да сметна с какви финанси съм останал след вчерашното парти на John Creamer в Плазма, за да знам как да ги разпределя до края месеца. Резултатът, който получих беше съвсем незадоволителен и за това реших да се обадя на един „приятел“, на който бях услужил с една известна сума преди време.

Търсенето

Набирам телефона (този, който е останал в телефона ми):
Аз: – Ало, брадъре, за много години. Сети ли се кой те безпокои ?!..
Женски глас: – Кой и нъ тилифоня?
Аз: – Здравей. Това е телефона на Живко, нали ?!…
Женски глас: – /след кратка пауза/ Куго търсити?
Аз: – Живко…
Женски глас: Няма гу … ъъъъ … няма тъкъв. Грешка имати..

Набирам телефона на приятелката му или поне на последното момиче, с което си спомням, че беше въпросният „приятел“:
Аз: – Лили, за много години! Позна ли кой е на телефона?
Лили: – Мишо, здравей, за много години и на теб! Какво правиш?
Аз: – Ами в града съм си. Нищо особено, общо взето. Имаш ли някакви координати на нашия човек, че го няма на старият му номер?
Лили: – Разделихме се с вашия човек … имам тука някакъв телефон, но не зная дали ще можеш да го намериш на него … /диктува телефона/
Аз: – Що ве, какво стана?
Лили : Оф, не ми се приказва.
Аз: – ОК, бейби. Благодаря за телефончето. Обади се някой път да пием кафе
Лили: – ОК, Радвам се, че се обади! Чао за сега
Аз: – Чао

Откриването

Обаче! Телефонът, който ми даде момичето се оказа същия, на който бях звънял преди да се обадя на нея. Викам си, тоя сега иска да ми прави скрита камера май, чеки да се обадя по-късно, със скрит номер, пък каквото такова.

Час по-късно набирам същият телефон, този път със скрит номер.
Аз: – Какво става, бе брадъре?
Той: – Добре е ве, кой се обажда?
Аз: – /опитвайки се да запазя самообладание/ Мишо съм, за много години.
Той: – Ей, брат, пада ми батерията!
Аз: – ОК, брат, тогава много бързо искам да ме чуеш, докато не е паднала … Айде ако може да оправим тея парички, че имам малко проблеми, пък и от миналата година все да се видим … все да се видим …
Той: – Да брат, имам да ти давам едни точки, знам! Обаче в момента нямам!
Аз: – Брат, виж сега, близо четири пъти се опитвам да те намеря, за да ги оправим тия стари неща … Хайде, това да е последния път, че доста време мина, пък и не ща да правим панаири и да си разваляме отношенията за глупости … не се знаем от ден два …
Той: – Да ве брат, ей ся, тука, тая седмица ще ги оправим /връзката прекъсва/

Стана ми ясно, че повече по принцип няма да има връзка с този номер, направих си кафе и седнах да търся нещо за гледане из нета супер изнервен.

Елементът на изненада:

След около половин час, обаче получавам входящо обаждане от непознат номер:

Аз: – Да моля.
Мъжки глас: -Ти ли си тоо, Михаиль, уааа?
Аз: – Да, а ти си?
Мъжки глас: – Ава йей, няя ть тряя знайш кой съм яс уааа! Няя ть’ са обадаш на прийетель’ти ми да ги заплашуаш уааа, закот за та уотрипа, уааа!
Превод: „Абе ей, няма да ти трябва да знаеш кой съм аз! Няма да се обаждаш на приятелите ми и да ги заплашваш, защото ще те убия!
Аз: - /супер бесен/ Виж сега пич, не ме познаваш! Не те знам от под кой камък изпълзя, не те знам к’ъв си що си, ама най-добре – затвори този телефон и изтрий този номер, ‘щото е много лесно да разбера кой се обажда … а, това вече ще е проблем!!!
Мъжки глас: /тряс телефона/

След този високо морално устойчив разговор, който проведох със the unknown селски бек, се чудих поне половин час как да отреагирам адекватно т.е. да се смея или да плача… викам си – егати филма … Дай да си дръпна Mr. Bean, да си сипя чаша вино за да се адаптирам с обстановката обаче:

Финалът:

Телефонът ми иззвънява с друг непознат номер … викам си – ей ся, след тоя разговор – събирам старите авери, намирам го тоя капут и стана супер бясната лудница. Вдигам телефона:
Аз: – Кажи ве !!!
Живко: – Артик, Живко е!
Аз: – /на границата на нервно разстройство/ Кажи ве, мой!? К’ъв е проблема!!!?…
Живко: – Аве, дай да се разберем да пием по кафе някъде тея дни!
Аз: – Обади ми се!
Живко: – ОК, брат. Ай, ще ти се обадя…
Аз: – Ай

Коментарът на тази случка ще оставя на Вас… аз просто и да искам, не мога да измисля нищо умно като заключение …