Доста позанемарих интернет дупката си през последните месеци. Не защото ме мързи или нещо от сорта, а защото въпреки, че живеем в 20-ти век, думичката „Интернет“ тук все още е едно доста скъпо табу… Anyway, и този горещ сезон мина като всички останали… Пот, жега и яко бачкане.  Под яко – разбирайте ЯКО.

Сега като се замисля за всичките емоции, преживявания и обрати от този сезон, съм сигурен, че няма да мога да обхвана дори и 1% от случилото се, но поне ще се опитам да опиша неща, които, може би, ще останат в главата ми за дълго време.

Доста неща се случиха това лято. Хубави и далеч не толкова хубави. Спечелих доста нови приятели и прекратих с усмивка отношенията си с някои от хората, които мислих за близки от предните сезони.  Срещнах се очи в очи с типичната българска-натурална простотия във всичките й форми, както и с по-голямата част от чуждоземската такава.

Обстановката този сезон.

За разлика от предното лято, когато бяхме настанени в една сграда, този сезон всички бяха пръснати по различни места. Само ние, дето искахме да кашираме някой и друг  лев (не че това се случи), се принудихме да обитаваме дупките, любезно предоставени ни от нашия любим шеф. Човекът, който всички българи дружно наричахме с  галените никнейми „Митю“ или „Гурлю“. Общо взето младите хора и хората, дето стават в т.нар. хотел „Sunny Coast“ се брояха на пръстите на едната ми ръка …

По-голямата част от персонала на „One Stop“ се изнесоха от хотела – не защото не искаха да спестят пари, а защото бяха обрани още първите дни от наши мургави съгаждани. Съграждани, които дни по-късно след случката бяха злобно линчувани от един от потърпевшите англичани – фитнес инструктор. Общо взето хотела, в който живяхме е изглеждал добре преди 10 години. Аз живях в апартамент с двама съквариранти – Габриел от Румъния и Даниелис от Литва. Т’ва са две от най-ненормалните копелета дето познавам. Те старите хора са го казали: „Господ хора събира“ . Колкото и голяма мизерия да беше настаняването ни, дружбата м/у страните членки в стая номер 10 беше непоклатима. Ако майка ми беше видяла нашата скромна, международна дружинка, съм не на сто, а на хиляда процента сигурен, че щеше да каже: „Тия от където минат – трева не никне“.

За българите този сезон.

Нещото, което пре-пре-пре потвърдих в главата си тази година е, че наистина не ставаме! И като общност, и като нация, и като морал, и като ценности, и като хора. Язък, че имаме такава „с хубост и блага обилна“ държава.  Абе, докато Бай БългарУй има фасона на Доналд Тръмп, въпреки че няма пукната стотинка в джоба си, докато нещата, които впечатляват Бай БългарУй са парче шоколад, герданче, безплатна храна или предмет, който комшията му притежава – ще си останем на това дередже. Всичко около нас ще е в лайна, а ние ще бъдем облечени в бели костюми и с празни джобове, но с високо вдигната глава ще се изправяме в батални битки срещу собствената си, непобедима простотия…

Все пак имаше и малко нормални люде от български произход. Хора, които бяха както луди професионалисти в работата си, така и прекрасни колеги и приятели. С тях съм в добри отношения и до ден днешен. Имаше и моменти, в които бях искрено благодарен на шефа отгоре, че ни събра с тях този сезон!

Хубавите преживявания.

Хубавите преживявания този сезон не бяха малко. Само си представете картинката – свободен човек, дето живее на има-няма 10 км. от един от бесните световни курорти посещавани от млади хора. С няколко думи – душата ми искаше, а аз и давах с двете шепи по много. Сега като пиша това, се сещам за една култова случка с една дама, с която се запознах една сутрин в квартирата и веднага след като се събудих до нея, мисълта ми беше, че положителни емоции съвсем не ми липсваха. За тях допринасяха и съквартирантите ми, и един от комшиите ми – също single професионалисти.

Работната среда.

„Работната среда“ … Ейййтз как звучи … Имах си една колежка, прецизна и точна като швейцарски часовник, за която каквото и да кажа, и да напиша, ще бъде малко … С нея бяхме решили да дадем идея на нашият т.нар. „ШЕФ“. Един ден, преди края на сезона да ни снабди с тъп нож, и в деня на заплатата да чака някой от нас двамата да се появи с главата на другия и с бутилка от кръвта му. Та този, който се появи с тия нещица, щеше да спечели Day Off (нещо, което не се печели току-така в нашата фирма). С колежката смях и караници не ни липсваха. В нашия „тандем“ беше нормално единия от двамата да крещи на другия  минимум половин час за някоя супер-глупост, а  минути след това да да се хили до откат или да споделя неща, от които се просълзавахме и двамата… Не ни беше скучно общо взето. Естествено, всички проблеми в работата ни идваха не от нас (понякога ), а от някой малоумник – аниматор или мениджър, в някой от много бройните хотели, които вършахме този сезон. Общо взето – забавно беше!

На финала.

За мен това кипърско лято беше не толкова работен сезон, колкото курорт. Заплащането беше малко по-добро от миналият сезон. Имах си басейн и плаж на една крачка от мен (не ме питайте колко пъти, и в какви състояния съм ги посещавал тези двете местенца, че ме е срам). Имах верни приятели, с които се забавлявах постоянно;  имах фенки, които ме накараха още повече да заобичам професията или диагнозата „артист“; имах луда колежка, с която в случаите, в които не се карахме – изпростявахме на макс; имах шеф, дето не му дремеше за нищо освен за прогресивния растеж на банковият му акаунт и задника му; накрая на сезона имах дори и помощник от ромски произход, който товареше и разтоваряше бялата нинджа (белият служебен бус от миналата година). Е, верно, че по едно време имах топла вода само по два часа на ден, но при всички нещица, дето описах по-горе – дребните минуси, дори и не искам да ги вкарвам в списъците си.

Та, това бяха най-общите ми впечатления от Кипър – Сезон 2010.

Сега съм в България поради едни кофти стечения на обстоятелствата, които ще опиша в друг пост и вече виждам зимната хурка, която се задава на сивия хоризонт.

Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …

Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:

Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че  или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна. Вдигам телефона:

Той: Здравей Майк
Аз: Здравей Шеф
Той: Имаш ли планове за лятото?
Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен
Той: Не ти ли се връща отново тук?
Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм.
Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата ..
Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете.
Той: ОК (тряс телефона)

Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:

Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не
Аз: (вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време
Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия.
Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка.
Той: ОК.

Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!?

Ококорих се точно в 05:30 часа сутринта. Обладан от мисълта за новия дизайн на DT-Station, седнах на компютъра и започнах сънено да цъкам с мишката.

Като погледнах дата в долният ляв ъгъл на монитора си осъзнах, че остават към 40 и няколко дни до края на престоят ми тук в Кипър.

Баси … колко бързо се изниза времето …

Върнах лентата от престоят си тук назад и в главата ми изплуваха хиляди прекрасни и не до там прекрасни спомени от неща случили се този сезон тук. Напук на цялата кпърска мизерия – хубавите неща бяха много повече от кофти нещата. Виждам и чакам края. Защо го чакам – и аз не знам…

Определено Кипърските нощи и презживявания с колегите и приятелите ми, с които живея и работя тук ми ще ми липсват…

Ще ми липсват събиранията на терасата на Оne Stop коптора.

Ще ми липсва рижавия, оргрмен, мършъв, нагъл котарак с ненормално големи тестиси – Светльо, дето без покана влиза навсякаде и яде и обръща всичко наопаки. На който натрапчивите посещения почти винаги завършват я с запратена по него обувка я с изпразнен по него пожарогасител.

Ще ми липсват дори и Титините нощни събуждания с писък и удар, целта на които е да убия поредната огомна кипърска хлебарка.

Ще ми липсва белия бус, с който ходехме на работа, на който бяхме дали нежните прякори „Нинджата“ или „Баничарката“

Доста са нещата, които ще ми липсват.

Остават още четиресе и няколко дни…

Шест месеца на скапания остров …

Адски трудно ще е да обясня на някого, който е далеч от моята професия, какво означава да си артист в Кипър … Повечето хора си мислят, че да забавляваш хора е най-лесната работа на света. Още повече, когато българина чуе, че някой работи в чужбина като артист, музикант, танцьор и т.н. в главата му веднага се проектира сецнария: „Е, че к’во толкова – Слагаш костюма, прожекторите святкат, излизаш на сцената, подскачаш 40 минути като луд и вземаш едни торба пари, дето след това ти е трудно да изхарчиш. К’во се оплакваш?!“. Всъщност: Първо – не се оплаквам от нищо. Второ: Това си е моят избор и ще ям плодовете му без значение какви са. И трето: Т’ва за торбата с парите е супер смешно!

Мисълта ми беше, че разните му там наглед „дребни“ проблеми, които има всеки един entertainer на острова вече наистина, ама наистина взеха да ми писват.

Жертвите

Жертвите, които прави един entertainer в Кипър всеки божи ден са наистина много. Като си направя една проста равносметка за това дали си заслужава заради едни малко повечко пари да живея в коптор 7 на 5 на 1500 км. от семейството си; да се лишавам от най-елементарните „екстри“ на „новото време“, като телевизор, микровълнова печка, климатик, кафеварка и пералня да речем…; Да се занимавам с кипърски кретени – хотел-мениджъри дето, като чуят думате българин и България – настръхват, на които трябва едва ли не задължително да се кланям до земята за това, че дишам лечебният за всеки англичанин – кипърски въздух, и че имам рядкото право да стъпвам по свещенната кипърска земя, докато бачкам седем дни в седмицата без почивка …

Ами … Май, май … Не си заслужава!

51 дена

Остана още много малко време! Търпелив човек съм. Избутах 5 месеца, ще избутам и още два. Обаче … единственото нещо, което искрено ме притеснява са двете неща, които стоят точно под веждите ми. Ако си стоят там кротко и тихо до края на престоят ми тук – добре. Паднат ли обаче под очите ми – „лошо предсказание“ …

Като гледам колко много народ се изнесе от жалката ни държавица, започнах да се чудя – Изобщо останаха ли млади и кадърни хора в нашия опит за държава?!… Не искам да обиждам готините хора, които останаха в страната ни (сигурен съм, че все още има такива), а просто констатирам, че са малцинство.

И аз като всеки един българин, който не се задоволява с унизителните условия на работа, пазар на труда и отношение в България реших, че би било по-добре за мен да бъда емигрант в друга държава, отколкото в своята собствена.

Инспириран от статията в блога на Петър Стойков – „McDonald’s VS. Арабите“ реших и аз да „избера няколко категории, в които съперниците да премерят сили“ .

Значи, двубоят е между о-в Кипър (мястото на което се намирам, поради причината описана по-горе) и нашата скромна стара майка България.

Рунд 1 – Пътища, сгради, строителство

BG:

1. Пътища – Преди време един колега ми разправя случка, как зимно време докато карал буса си към Пампорово видял как един трабант изчезва в дупка на пътя … Мисълта ми е, че всеки знае колко зле поддържани са пътищата в БГ, и че този проблем няма да се оправи в близките поне 20 години. Освен ако бать’ Бойку не се захване ръчно да запълва дупките в БГ, както се опита да направи в София. Ако трябва да дам някакви точки на тази категория, то ще бъдат -3, за това няма да отбелязвам резултат.
2. Сгради и строителство: – Освен брутално гъзарските сгради строени с парите на някой тъп мутрагент, в по-малко населените места на БГ съм виждал и много сгради в окаяно състояние. За сметка на това, обаче по нашите слънчеви и зимни курорти нещата не стоят по съвсем същия начин. Още на влизане в някой от курортните ни комплекси всеки средно статистически човек започва да се чувства неловко. При вида на огромните лъскави хотели, които съвсем не падат по-долу от вида на хотелите в Las Vegas, например, всеки човек от средната класа не само започва да гледа влажно, но и преглъща на сухо. В това отношение грешка нямаме! Водени от принципа: „На моята къща поне комина трябва да е 2 пъти по-висок от на съседа“, ние българите не си поплюваме в строенето. – 2 точки

CY:

1. Пътища: Гладки като самолетна писта! Пътищата, по които пътуваме всеки божи ден за работа с колегите ми, освен че изглеждат добре – нямат дупки и са отлично маркирани, но са и напълно осветени. Другото нещо, което направи силно впечатление на дивия димитровградски селянин, в мое лице, беше това, че освен знаците „REDUCE THE SPEED“ имаше и нещо, като назъбване на асфалта на местата, което показва че трябва да се намали скоростта. В този случай освен, че и да искаш не можеш да караш бързо, но и усещаш, че си на място, на което трябва да намалиш скоростта ,ако евентуално не си видял знака. 2 точки
2. Сгради и строителство: На тоя остров така и не видях по-висока сграда от 6 етажа! Постройките в големите градове не са наблъскани една до друга, както няма и триъгълни гарсониери от 20 квадрата. Екстериорът на всяка стара сграда зависи от това какъв цвят боя харесва съпругата на собственика на сградата и колко добре може да боядисва бояджията-емигрант. Здания пред разпад не видях, както не видях и новопостроени хотели. За сметка на това обаче, нови фамилни къщички – БОЛ. Купуваш си пущинак, избираш си как ще изглежда бъдещата ти къща по каталог, избираш обзавеждането, броиш един чувал пари на строителния предприемач, стискате си ръцете! За довиждане чуваш вълшебните думички „Дакси РЕ“ и след точно 3 месеца получаваш ключ, който можеш да използваш веднага. Единствената простотия на която се чудя и до ден днешен е, че на острова в баните нямат сифони за оттичане на водата…. баси ужаса … след всяко къпане попиваш вода като луд. 1 точка

Рунд 2 – Кухня

БГ:

Кисело мляко, таратор, мусака, подлучени тиквички, шкембе чорба, руло „Стефани“, предизборни кебапчета и кюфтета, шишовете на Бай Манол … романтика … все неща, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО присъстват в менюто на голям българин като мен. Ако не всеки ден, поне през ден. – 2точки

CY:

Тук киселото мляко го наричат Йогурт и има вкус и вид на прясно гасена вар с нишесте. Цената му е 5 евро за 200 гр., а цената на свинското месо е 2 евро … Шкембе чорба?!?! Ех, мечти и блянове… Мусаката, която се опитваме да правим тук не става поради простите две причини: 1-во Тук не знаят какво означава „Чубрица“, следователно и не използват; 2-ро Гадният ЙОГУРТ за ник’ъв х*й не става. Когато се опитах да си направя таратор миналата година, тъпия Йогурт не можа да се разреди с водата и стана на шупли … Отврат!!! В този контекст искам да споделя една прясна случка: Отиваме на работа, и както винаги минаваме през ресторанта да се нахраним преди шоу (5 звезден хотел). Преди да влезем в ресторанта, първото нещо, което ни направи впечатление беше, че на входа за ресторанта с огромни червени букви на няколко езика беше написано „В РЕСТОРАНТА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ЛИЦА ОБЛЕЧЕНИ С КЪСИ ПАНАЛОНИ И КЪС РЪКАВ“. Ха сега де?! Отвън е 44 градуса под сянка, ве колеги?! Както и да е. Влизаме в ресторанта. Блок маса т.е. ядеш от всичко, колкото ти се яде. Взех си чиния за салата и чиния за основно ястие и се наредих на салатния бюфет, на който имаше 10 вида салати. Салата 1 – зеле, рулца от раци, ябълки и круши заляти с майонеза и зехтин. Салата 2 – Сушени домати с някакви други лайна, които изглеждаха отвратително. Салата 3 – Риба тон, синьо сирене и ананас … и т.н. и т.н. Слава богу салата 10 изглеждаше, като напълно натуралната българска „зелена салата“ – маруля, краставици, маслини, ряпа и сварено яйце. Без да му мисля много напълних чинията си и се наредих на бюфета за основните ястия. От там взех нещо … не си спомням точно какво и седнах на масата до колегите си. Блаженно овкусих салатата си и я разбърках. Ритуално набодах на вилицата си голяма хапка и бързо я пъхнах в устата си и я сдъвчих. О, небеса… Това което сдъвчих беше не маруля, а някаква трева вкусът, на която наподобяваше коктейл от киселец, ствол на глухарче, диетични соеви клънове и сурова бамня, за която кипърците казват, че е полезна … В този момент всичките ми мъртви роднини се качиха в главата ми! Дяволчето от едната ми страна ме надъхваше „Повърни на масата и хладнокръвно отрежи главата на готвача без много приказки“, а ангелчето смирено казваше „Изплюй това и вдигни огромен скандал на който прецениш“. Уви не направих нито едно от двете неща. Просто станах от масата и отидох да си оправям реквизита за шоуто… ГЛАДЕН…! 0 точки

Рунд 4 – Обноски

БГ:

Спомням си случка в култовия димитровградски хоремаг „Зодиак“-а. Бившият ми шеф от Варна беше дошъл с фамилията си в Димитровград да се възползва от благата на една от забележителностите на града, а именно Димитровградски Неделен Пазар (ехааа , колко гордо звучи). Когато пристигна ме помоли да го заведа в някое кръчме, за да се нахранят и да пият по нещо. Не зная с какъв акъл го заведох там … Етюда, който се разигра в заведението беше следния:

Шефа: Какво ще ни предложите за ядене? – попита скромно шефа.
Сервитьорка: Има останали 4 кюфтета, една мусака, 5 кебапчета и една пържола! – изтреля от 20 метра сервитьорката .
Шефа: Аха … Бира каква имате? – продължи диалога с 17 годишната сервитьорка шефа.
Сервитьорка: 2 каменици, 1 загорка и 3 старопрамен – изсъска през зъби тя.
Шефа: След този отговор с тон на виновно дете последва въпроса – Водка?!
Севритьорка: Половин бутилка „Карнобат“ и мисля, че бутилка Мастика е останала … ако ш’ поръчваш – поръчвай, че сме до 12:00 – отсече с тон на владетел, непълнолетната единица от персонала …

Ако не ме беше срам – щях да се разплача … Представете си 4-членно семейство пропътувало над 400 км. капнали от умора, изгладнели и спокойни, че съм ги завел на място, на което да се нахранят. Луда работа … Сменихме заведението, естествено … Да е жив и здрав Ванката – собственика на механа „КОРТОВЕТЕ“, че позволи заведението му да работи по-до късно. Иначе гостите, които „посрещнах“ щяха да си останат гладни … 0 точки

CY:

Разхождам си се по централната алея на Агиа Напа миналата година съвсем спокойно и точно, като се спрях да запаля цигара на центъра на алеята към мен се насочи млада, добре изглеждаща мадама:

Тя: – Здравей.
Аз: – Здравей
Тя: – Какво ще правиш тази вечер?
Аз: - Ами, нямам планове.
Тя: – Виж сега, аз работя в Кохиба. Пъб-чето се намира отсреща. – започна съвсем спокойно да ми обяснява тя. Ама не да ме хване за ръката и да ме задърпа, както дивите селяни с анцунзи, гордо наричащи себе си „ВИКАЧ“ в Златни Пясъци да речем, ами съвсем спокойно. – В Кохиба се събират само някакви млади хора и се забавляват. Има мюзик бокс с над 5000 парчета, коктейли и много екстри за редовните клиенти – с отрениран жест ми показа,че евентуално може да се намери нещо за пушене там.
Аз: – Явно всичко е на МАХ, проблема е, че и аз като теб работя в тоя район
Тя: - Тъй ли, ами в бара има и staff намаление. Като гледам имаш off днес – нищо не ти пречи само да погледнеш, а ако не ти хареса да си тръгнеш. – Изкара една мазна усмивка, пред която дори и Бойко Борисов би се разплакал, като бебе за близалка.

10 минути след това вече бях в Кохиба. Бармана още като видя, че нова рибка влиза в заведението ме посрещна с едно огромно Мохито, ама огрооомно и безплатен жетон за мюзик бокса. В крайна сметка останах цяла вечер там… Заключението е, че на острова си има хора, на които плащат, за да предразположат клиентите си. – 2 точки

Рунд 5 – Пазар на труда и заплащане

БГ:

Айдееее, дойде времето за голямата сеч! От близо 2 години избягвам да работя в България, но това съвсем не значи, че не се интересувам как стоят нещата там. Последният път, когато се наложи да си търся работа в БГ ми изкочиха с ТОП предложение за длъжността „Пекар на хляб“ в BILLA . Според управителят на BILLA заплатата, която ми се предлага е идеална за „некфалифицирано лице“, като мен. Под „неквалифицирано лице“, човекът-управител с главно „У“ разбираше – човек, който никога не е пекъл хляб. Цифрата беше умопомрачителна! 250 лв. на месец при 9 часов работен ден. Съответно му пожелах спорен ден, да създаде семейство, да засади дърво и да спазва десетте божи заповеди…

Както знаете, нова година е вършитбата за нашего брата – артиста т.е. само тогава има работа за хора със странни професии, като моите – Артист, DJ, илюзионист, музикант и т.н. Докато си бях в БГ месец преди Нова Година получих няколко оферти за работа на празника, които съответно не приех. Една от тях беше следната: От мен се искаше да направя 50 минутна шоу-програма в известно димитровградско заведение за 65 лв… Само да обясня, че за да направя 50 минутна програма трябва да ангажирам минимум 2-ма човека – шофьор и асистентка. Да пренеса 5 огромни сандъка нужни за шоуто ми, да платя за транспорта, да дам хонорар на хората, които съм ангажирал и да изпразня един инхалатор след шоуто. Я,сега си направете една проста сметка. Нова година. Трима човека. Транспорт. Общ хонорар – 65 лв. А, най-голямата тъпотия и селяния беше това, че в този хонорар не влизаше консумация т.е. на връх Нова Година или трябваше да си носим шампанско и пластмасови чашки за него, или трябваше да си поръчаме бутилка от заведението … Нова Година 2009 ми беше първата почивка от може би 8 години. 0 точки

CY:

Сетих се за един лаф, който баща ми употребява често, когато стане въпрос за работа в чужбина: „Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“. Чужда държава, чужда къща, чуждо легло и чужди хора. Това според мен е най-точното определение за гурбета. Работа много, много пот и гърч! ОБАЧЕ – не мислиш дали има остатъци от храна в хладилника. Като седнеш на заведение, не се чудиш от какво да се лишиш и дали ще ти стигнат парите да си платиш сметките. И най-важното – уговорките за заплащането се спазват! Е, има тук-таме магарии, които ти късат нервите, но както се казва „дали сме си гЪзЪ под наем и ще си траем“. Спокойно мога да дам 3 точки

КРАЕН РЕЗУЛТАТ

България -Кипър 4:8 за острова!

Сигурен съм, че има още много неща – плюсове и минуси, които могат да се кажат или напишат по този двубой. Лично аз засегнах критериите, които интересуват единствено мен! В крайна сметка всеки, който има по-различно мнение от моето за горните неща нека се чувства свободен да драсне едно обосновано коментарче на тази статийка

Вместо финал:

„Дай да не бъркаме емиграцията с туризма“

Ех, как се радвам, когато започнат обещанията преди изборите. Спомням си, че на предните парламентарни избори се смях през сълзи на патетичните речи, произнасяни от лидерите и говорителите на ЕВРО РОМА … Както и да е …

В момента съм извън България и за мое дълбоко съжаление – не мога да гласувам. Обяснявам защо: българският посланник в Кипър е заявил категорично: „… нямам пари! Аз за 50 човека избори няма да правя!! …“. Абе, както се казва – хубава работа, ама българска работа! В Кипър сме над 5000 българина, от които съм сигурен, че поне 70 % искат да гласуват… Няма значение – 5000 гласа по-малко на парламентарни избори 2009 …

До сега не съм гласувал за никого, защото всеки път, когато се наложеше да избера за кого да гласувам, виждах само разни доказали се с времето крадци и мафиоти, които сменят цветовете и политическите си виждания през ден, като носни кърпички. Не ме разбирайте погрешно! Не съм от хората, които се чешат там, дето не ги сърби по цял ден и след това псуват властта на 2 кила мастика, напротив! Именно за това реших да гласувам на тези избори … ама … пустия посланник …

Като гледам как вървят нещата, Бат Бойко и комунягите май ще ни управляват близките 4 години. Само не знам как ще се разберат помежду си кой да вземе по-голямата мръвка, а като се има предвид, че сме в криза …

Моите фаворити тази година са ЗЕЛЕНИТЕ, въпреки че съм на мнение, че „… и едните и другите са маскари …“! Не агитирам или нещо от сорта! Нека всеки да направи правилният избор! Само знайте, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да гласувате тази година! Иначе Доган пак ще подкара турчелята и мангалите под конвой пред изборните секции, а бабичките и дядовците сън няма да спят, ако не гласуват за БеСиПету и пак 4 години ще псуваме властта …

]]> http://blog.drartik.com/parlamentarni-izbori-2009.html/feed 0 http://blog.drartik.com/raboten-den.html http://blog.drartik.com/raboten-den.html#comments Wed, 01 Jul 2009 13:50:23 +0000 Михаил Нейчев http://drartik.com/?p=522

Поредният умопомрачително топъл ден… термометърът показва 44 радуса … две мухи се чудят къде да се наврат за да не умрат от жега ….

Събудих се в 15:30, както винаги в собствен сос, направих си кафе, свих си цигара и взех да ровя разни глупости в интернет, докато приятелката ми спи. Неусетно обаче стана 16:30 … времето, в което трябваше да започнем да се подготвяме за работа. Използвах няколко ключови стратегии да събудя Христина, но не успях и продължих да човъркам в компютърът си.

Прегледах списъкът с шоата за миналият месец – 48 шоа за месеца … 24 дни с по две шоа на ден …

Днес е 1-ви юли. Чудя се да се радвам или не на началото на работния месец …