Блогът на Артика

Така-а-а-а, ето че дойде момента, в който започнаха да се правят разстановките за летния сезон. Какво започна да се случва? Кипърския бек, който ме наемаше две години подред (същия, който ме прецака с много пари последната година и ми стопи нерви, колкото за 5 живота) реши да ми се обади, за да види на къде съм или по-точно дали съм „гладен“ … Обади се поне 10 пъти …

Първите няколко пъти не му вдигах нарочно (бях се врекъл, че с този човек не искам да имам никакво вземане-даване), но на 11-тия път реших да вдигна телефона. Ето какъв разговор проведохме:

Звъни се на пожар, към 16:00 часа решавам, че  или трябва да ударя телефона в стената или да вдигна. Вдигам телефона:

Той: Здравей Майк
Аз: Здравей Шеф
Той: Имаш ли планове за лятото?
Аз: Принципно не, но българският ми импресарио има планове за мен
Той: Не ти ли се връща отново тук?
Аз: Чесно казано – НЕ. Не съм доволен от миналия сезон. На минус 640 евро съм.
Той: Тази година ще е по-добре! Квартирите са други, заплатата ще е фиксирана, познаваш работата ..
Аз: Това го говорихме и в началото на миналия сезон…! Обади се на българският ми агент и се разберете.
Той: ОК (тряс телефона)

Въобразих си, че на 100% няма да ми се обади повече, и че ще има спокойствие, НО към 20:30 часа телефонът ми звънна отново:

Той: Майк, сега, не разбрах дали ще пътуваш този сезон за насам или не
Аз: (вече в напълно будно-спокойно състояние на духа) Да, ще дойда, но при следните условия -
1. Едни други пари
2. Едно друго настаняване
3. Едно друго работно време
Той: Виж сега, тази годинаще е по-добра от миналата! Няма проблем за парите и останалите условия.
Аз: ОК, щом ще е така. Изпрати ми новия договор на e-mail-а да го проверя и да нанеса корекциите, които ме засягат, след това ще ти го пратя обратно, ти ще го разпечаташ с моите корекции, ще го изпратиш по пощата на българският ми импресарио подписан с химикал и имаме сделка.
Той: ОК.

Ха, кажете сега, ще бъде ли достатъчно нагъл ли е mr. Шеф да ми се обади трети път? Другия ми въпрос е: Как мислите, дали ще вдигна телефона си пак на въпросния субект?!?

„Хванал съм една работа, като стане – първо теб ще оправя.“  Така казваше покойният бивш личен импресарио на Лили Иванова – Златьо Крушков, докато държеше ръцете в джобовете си …

Първият ден на месец февруари 2010 г. Студът е почти навсякъде. Увит в родопско одеяло, седнал на стол тип „Президент“ с кървясъл поглед пращам поредното CV в jobs.bg. Криза е!  Зима е! Малък град, малко малки хора, почти никаква работа и каси евтин алкохол … Четвърти месец едно и също … Минаха дори и моментите, в които отчаяно си задавах въпроса: „Аз ли съм неподходящия човек или просто съм попаднал на неподходящото място“ … Апатия …

Странно, но независимо от всички обстоятелства в момента, дори за миг  не загубих надеждата, че нещата ще придобият по-цветен фейс т.е. надявах се „Раптътъ от мноу зле да земи стани по-харна“, но като гледам … Май, „жъ е зле“ поне още две години.

Ще поживеем още малко и ще видим какво ще се случи. Ако нищо не се случи (на 99.9% съм сигурен, че ще стане точно това), стягаме куфарите с момата и пак в странство на някъде …

Мамка му! Още не съм се прибрал и ми се насъбра работа за поне три месеца напред.

Типично в мой стил – захванах да правя милион неща на веднъж. Усещам как от време на време лаптопът ми започва сериозно да се замисля как да отреагира … Не го виня душицата – много зор видя последната година и половина, но все още геройски държи фронта. Не съм се отделял от хайванчето вече близо седмица … Или две … Абе … Май три … Баси …

Хубавата новина е, че работата по единия от проектите, по които цъкам – почти приключи. Големия батак обаче е, че ме чакат още няколко, върху които дори не съм сядал мисля. Луда работа … Френдката, вече само като ме мерне, че кисна с кървясал поглед пред компютъра – избеснява („избеснява“ е нежният лирично-романтичен никнейм, на състоянието в което малката мацка изпада, като ме види пред компа).

Мисля да си взема един лентяйски ден! После хич няма да е зле да седна и да пооправя компота из хостингите ми, че в момента всичко вътре е един огромен хаотичен ужасТ от Unknown файлове и папки.

Преди около две години, в Мюзик Айдъл по bTV имаше един пич – Иван Англов, дето много обичаше да казва „А’е, ша я напрайм, ша я напрайм!“ Стискам палци тази вечер да сме в почивка, за да мога НАИСТИНА да си почина малко, преди да финализирам първия проект по който работя и да започна другия.

Пфффф … лягам да спЪ

Ококорих се точно в 05:30 часа сутринта. Обладан от мисълта за новия дизайн на DT-Station, седнах на компютъра и започнах сънено да цъкам с мишката.

Като погледнах дата в долният ляв ъгъл на монитора си осъзнах, че остават към 40 и няколко дни до края на престоят ми тук в Кипър.

Баси … колко бързо се изниза времето …

Върнах лентата от престоят си тук назад и в главата ми изплуваха хиляди прекрасни и не до там прекрасни спомени от неща случили се този сезон тук. Напук на цялата кпърска мизерия – хубавите неща бяха много повече от кофти нещата. Виждам и чакам края. Защо го чакам – и аз не знам…

Определено Кипърските нощи и презживявания с колегите и приятелите ми, с които живея и работя тук ми ще ми липсват…

Ще ми липсват събиранията на терасата на Оne Stop коптора.

Ще ми липсва рижавия, оргрмен, мършъв, нагъл котарак с ненормално големи тестиси – Светльо, дето без покана влиза навсякаде и яде и обръща всичко наопаки. На който натрапчивите посещения почти винаги завършват я с запратена по него обувка я с изпразнен по него пожарогасител.

Ще ми липсват дори и Титините нощни събуждания с писък и удар, целта на които е да убия поредната огомна кипърска хлебарка.

Ще ми липсва белия бус, с който ходехме на работа, на който бяхме дали нежните прякори „Нинджата“ или „Баничарката“

Доста са нещата, които ще ми липсват.

Остават още четиресе и няколко дни…

Шест месеца на скапания остров …

Адски трудно ще е да обясня на някого, който е далеч от моята професия, какво означава да си артист в Кипър … Повечето хора си мислят, че да забавляваш хора е най-лесната работа на света. Още повече, когато българина чуе, че някой работи в чужбина като артист, музикант, танцьор и т.н. в главата му веднага се проектира сецнария: „Е, че к’во толкова – Слагаш костюма, прожекторите святкат, излизаш на сцената, подскачаш 40 минути като луд и вземаш едни торба пари, дето след това ти е трудно да изхарчиш. К’во се оплакваш?!“. Всъщност: Първо – не се оплаквам от нищо. Второ: Това си е моят избор и ще ям плодовете му без значение какви са. И трето: Т’ва за торбата с парите е супер смешно!

Мисълта ми беше, че разните му там наглед „дребни“ проблеми, които има всеки един entertainer на острова вече наистина, ама наистина взеха да ми писват.

Жертвите

Жертвите, които прави един entertainer в Кипър всеки божи ден са наистина много. Като си направя една проста равносметка за това дали си заслужава заради едни малко повечко пари да живея в коптор 7 на 5 на 1500 км. от семейството си; да се лишавам от най-елементарните „екстри“ на „новото време“, като телевизор, микровълнова печка, климатик, кафеварка и пералня да речем…; Да се занимавам с кипърски кретени – хотел-мениджъри дето, като чуят думате българин и България – настръхват, на които трябва едва ли не задължително да се кланям до земята за това, че дишам лечебният за всеки англичанин – кипърски въздух, и че имам рядкото право да стъпвам по свещенната кипърска земя, докато бачкам седем дни в седмицата без почивка …

Ами … Май, май … Не си заслужава!

51 дена

Остана още много малко време! Търпелив човек съм. Избутах 5 месеца, ще избутам и още два. Обаче … единственото нещо, което искрено ме притеснява са двете неща, които стоят точно под веждите ми. Ако си стоят там кротко и тихо до края на престоят ми тук – добре. Паднат ли обаче под очите ми – „лошо предсказание“ …