От днес нататък – нищо не знам!
Ще мълча, като мим на площада.
От днес ще бъда ухилено ням,
за да усещам душевна прохлада.

От днеска ще бъда какъвто си бях,
макр да не ми носи сполука.
И все пак, на обидата-грях,
не ще дам път и пролука.

Ако пък падна, мои мили „друзя”
в лайняната локва на обида жестока,
си мисля, че все нечия тайна сълза
ще отвори във някого рана дълбока…

В някого рана, в някого смях,
и хиляда неща по адрес ще се кажат.
Малките с сила, големите с страх
лицата си сиви доволно ще смажат.

До днеска вярвах на всички. Уви…
Все мислих, че на някой му пука…
До днеска главата си биех в стени
и днеска спокойно ще кажа – до тука!