Забелязвам, че напоследък тенденцията да ми се задава въпросът „К’во ти има?“ по 1000 пъти на ден, е като неизлечим вирус. А, още по-приятният момент, пък, е – да давам отговор на този дълбоко обмислян въпрос…

Какво да ми е?!… Супер съм бе, артик! Обичам всичко и всички! И главните редактори и техните заместници!… К’во ми пука, че съм заклещен в България последните 3 месеца, от които съм работил само ден за 20 кинта. На кой му дреме, че съм на 27 години и  CV-то с международните ми  препоръки  са големи, колкото папката с делото на Маргините, при положение, че 19 годишната фолк фурия, дето сигурно се подписва със символа „Х“ или отпечатък от пръста вместо подпис – има цици по-големи от моите и точно този факт е предимство за димитровградския  работодател от типа „владетел“, пред когото двамата с нея подаваме документи за работа . А, факта че понасям всякакви видове критика и негативи от близките ми, на които помагам безвъзмездно – на добра воля, дори ме и изпълва с допълнителна ударна доза позитивна енергия…  Най-голямата душевна чекия която получавам всеки ден е когато изляза навън „в цивилизацията“, за да се  влея в „динамиката на града“ и се случи така, че се сблъскам с „бъдещето на България“ – младите. Младите ве! Ония 15-годишните със цветните-назъбени прически, падналите до петите гащи, с газовите пистолети, грамажите в джоба и джойнта зад ухото … Ония ве,  дето си мислят, че Йордан Йовков е клавирист на Милко Калайджиев, а Васил Левски е име на футболен отбор …

ДОБРЕ МИ Е! Перфектен съм направо!

А, при тебе как е ? К’во ти има? Добре ли ти е ?

Сигурно ти е супер-яко да гледаш по цял ден турски сериали и да слушаш кой кого застерлял; кой, кого, как и защо подлсушал; кой какво ял и какво е*ал и какво е станало с „НАГЛИТЕ“, „КРАСИВИТЕ“, „СТАРИТЕ“, „НОВИТЕ“, „ОТРОВНИТЕ“, „МАЗНИТЕ“ и др.

Добре съм! Много съм добре, но съм сигурен, че ще ми мине!