Имате ли си въобще на понятие какво е това DJ-я на практика и какво върши той? Защото DJ-я не е онзи, който стои като звезда върху сцена и обира овациите на феновете? Той не е и човека,който влиза в класациите,защото продуцира този или онзи. Също така не е и богаташ, който е от хората,които канят на партита ,промоции и коктейли. Ако все пак такава мода се шири то аз няма да говоря за тях. Ще говоря за истинският фундамент на електронните хепънинзи и за тези, които стоят в ъндърграунда, вършейки не толкова известни (и законни) дейности…
Както всяка друга работа това е професия със задължения и необходими познания.

Много хора си въобразяват,че да станеш DJ е нещо лесно и дори приятно. Нещата не стоят точно така обаче. Първо-за да стане човек от средностатистически лаик добър професионалист са му нужни няколко неща:

–––––––––––––––––––––––––––

1.Пари, за да купи професионално оборудване- не виждам кой ще е този,който ще си подари или отстъпи техниката за неопределено време защото на вас ви е кефнало да си пускате плочи или дискове по цял ден.
2.Учител професионалист- защото съм видял достатъчно много некадърници,които се водят за професионални DJ-и и участват в малко или повече престижни партита(имената им можете да намерите във вътрешните страници на сайта в същия раздел).
3.Музикален слух. В моите разговори с приятели стигнахме до решението,че трябва да засегнем и този в някои случаи непреодолим аспект. Както има хора,които не могат да пеят,(макар да беше доказано че всеки може да се научи поне на основни октави)така е пълно и с хора, които просто не могат да чуят какво точно става. И дори правилините методи и отличното оборудване не могат да им помогнат.

TO BE A DJ

НАЧАЛОТО – винаги стартът се корени в идеята. Започваш с идеята за развитие,натрупване;мечти за реализация като миксатор и продуцент. Разбира се такива мечти са меко казано смели защото в повечето случаи не са подплатени с каквато и да е финансова подкрепа. Всичко зависи от мисълта, поне в началото. Mога да ви уверя,че мислене свързано с ограничения е обречено на провал. Ако някой си въобразява,че с аудиокасети ще стиге до върха е време маалко да се поогледа.

Отдавна се знае цената на един аудиодиск излязъл току-що от завода-50 цента. Знае се и откъде се купуват и на какви цени нужната ни бройка CD-R-и:66лева за 100 диска.

Всеки започва със CD-R-и, най-евтино е. Нали затова и най-големите фирми: PIONEER, GEMINI, VESTAX, CONRAD PROFFESIONAL AUDIO, SONY, DANONE произведоха толкова много плеери?

За много от днешните (самотитуловали се) DJ-и е непонятен инатът към спазване на виниловата традиция.

Със собствените си очи видях как абсолютни профани и непрофесионалисти в бийт-миксирането събират 700 човека няколко пъти подред. Един от тях и създаде“вица“за: „много е яко да се чувстваш по-велик от Стивън… За съжление това изказване бе вдействителност направено,но нито е уместно нито е съпоставимо. Как мога да сравнявам пускането от компютър с виниловия микс.То е все едно да съпоставям киселото зеле с кучешките надбягвания и да твърдя,че кучешките надбягвания имат по-хубав цвят…

Стига празнословия,това което искам да кажа е,че за да си позволяваш да се наречеш DJ първо трябва да си усвоил няколко основни умения от което най-главното е бийтмикс. Независимо с какво работиш (DJ Quicksilver е започнал с аудиокасети-и е смесвал!!) трябва да можеш да се оправяш с него.

МАТЕРИАЛЪТ – разбира се визирам винила. По-добре е някой (по-навътре от вас) да ви го формулира кратко и безпощадно(така както ми се случи и на мен)отколкото да се залъгвате с врели некипели. DJ-я работи с винил, не с касети не със CD-R-и, не с дискове а с плочи.

Имаш плочи ставаш DJ, нямаш плочи ставаш „пускач“ като всеки барман в което и да е заведение.Умения и материя-двете заедно правят професионална формула-поотделно те правят колекционер. Всъщност има и още едно неизвестно в уравнението.

ОБОРУДВАНЕ – и тук нещата са кратки и ясни-имаш техника-правиш парти, нямаш техника-духаш супата генерално. Железен закон е, че условията в които работи DJ-я и правата му в дадено заведение са правопропорционални на процентната големина на личната му техника в това заведение.

С други думи-повече твоя техника-по-сигурно и стабилно заплащане. А съответно и по-трудно изхвърляне по линия на недоволните работодатели.Но това е много по-нататък, да не избързваме.

УЧИТЕЛЯТ – познавам DJ, който се беше изцепил,че за 10 минути миксирал 100(цифром)сто(словом) парчета. Това при елемантарни аритметични изчисления прави по 6 секунди на парче. Теоретично това е идеално,защото лимита за използването на парче в легално издаван микс без да се налага да се плащат авторски права за използването на парчето в микса е именно 6 секунди. Така че нашият човек спокойно може да си издаде какъвто си иска мегамикс,където и да е по света,та дори да го свири безнаказано по радиостанциите на същият този лейбъл,под който са издадени парчетата.

Звучи адски готино, само дето е адски невъзможно…

Да се намери човек,който да те обучи без парите, които си му дал да не отидат на вятъра е достойна задача и за самият Буда (лека му пръст на човечеца, той поне си намери това, което търсеше). Сещам се за някои имена,които биха свършили добра учителска работа, но на тях едва ли им е до това в момента. Вярвам,че добрият учител е една свястна личност и това, като за начало е достатъчно. На нас българите ни е особено удобно да ни падне от небето някой човек с напълно оборудвана стая (и плочи), а ние само да връткаме записи, докато успеем да уеднаквим два (или повече) бийта.Е да де ама аз вече видях един подобен месия и той миксира по-зле и от мен (а това вдействителност значи зле). Това първо,второ, това не те прави DJ, може би прави него, но не и теб. За кой ли път ще цитирам една от най-добрите ми приятелки (Делта Гъмбс), която казва:“everybody wants to be a DJ“.

Забелязал съм че тая работа нещо не става само с желание (без него пък хич не става).

ЗНАНИЯТА – част от тях можете да получите вдействителност от един добър наставник, само че той няма да е човека,който ще ви каже какво харесвате вие. Всеки сам си определя заглавията,лейбълите,артистите,(дори) географската локация от която идват записите. В България е развита тъпата мода такава информация да се скрива. Факт е че мои приятели не искат да разкривам елементарни методи за връзка с чуждестранни магазини,както и начините за безболезненото пращане на пари от България навън. Навън биха се изсмяли на такива пазители на Портата, защото предлагането е равно на купуването, равно на много много лири стерлинги (например).

СЕТЪТ – какво е сет-ами това е едно единствено парче, до момента в който не погледнеш описа на диска за да установиш, че 70 минути си слушал много добре подбрани,подредени и (най-важното) смесени 20-25 парчета,някои от които са вървяли по три наведнъж в даден момент (Mr.-X mix, Blech 2,част от собствените ми миксве-също;когато не съм в мензис). „Тройки“могат да правят само двама-трима DJ-и „като хората“ в нашата процъфтяваща откъм нови таланти страна. И то понякога. Железен закон-сет се прави с парчета,които си наизустил-останалото е манджа с грозде (любимите ми…).

ПАРТИТО – правило-парти се прави от хора с различни функции. (УЖ) Никой не трябва да поема задълженията на другия. Така както бармана дойде веднъж да ми показва как да си използвам миксера…

Музиката,която (нека го дефинирам в по тесни кръгове-техно,ъндърграунд) DJ-я пуска, си е негова музика и никой не може да му каже какво ще пее радиото.На него му се плаща да миксира своята музика и нито трябва, нито следва някой да му се меси и да „иска да помиксира“вместо него“за малко“ (нещо,което се случи на парти,за което бях ПОКАНЕН и ми се ПЛАЩАШЕ). А пък на Стивън му искали да пусне Мадона- ха ха….бе не се майтапя бе.

ПРОФЕФИОНАЛИЗМЪТ-DJ не се става с онзи ми ти печат на членската книжка за участие в съюза на артистите. Уважението към сериозната, доказала се,дългогодишна практика става от самосебе си, но само в резултат на самодоказване (и връзки).

Последният фактор се свързва с първият-желанието. „не отстъпвай не се предавай, бори се“може да ви звучи тривиално, изтъркано и вече правено за комерсиални цели разбиране,но си действа. В желанието намираме единственият смисъл след години упорито блъскане и питане „струваше ли си“. DJ Стивън го е формулирал по друг начин в сайта си – „просто трябва да вярваш в себе си“.

Все пак в тази тема както винаги засягаме ъндърграунда а той се движи генерално от щури идеи.

Това е. Кратко,ясно и точно. От мен храната за размисъл, от вас здравият бач’…

Накрая не забравяйте да ми пратите сметката си от психотерапевт.

За завършек ще цитирам един мой приятел, който цитира друг свой приятел,който цитира незнам си кой „DJ не е професия а диагноза“.

Източник 1

Източник 2