Хора – много, човеци – малко! Някой ми каза тази фраза и тя залепна за мозъкът ми, като пощенска марка за мокра повърхност. От доста време насам се чудя какво се случва с шибания свят като цяло?!… Всички сме се превърнали в някакви бездушевни роботи криещи се в стая стените на която са изградени единствено и само от евтино щастие, а покрив … Покрив май няма … Сивото ежедневие до такава степен ни е обсебило, че забравяме да обърнем внимание на дребните неща, които карат и без това изпилените ни душищи и дигитално-изпечените ни мозъчета да се чувстват добре… Спокойни сме единствено, когато сме добре материално … Какво се случи с духа? С душата? С мечтите? … Добре дошли в новият свят … Добре дошли XXI век! …