сашо роман, sasho romanПиша тази пост, като информация от първа ръка. Бяха писани и казани доста неща, от представителите на българското общество в Кипър, относно проваленото от Сашо Роман парти в Агиа Напа. Някои верни, други – не. На кого и защо да вярвате – можете да прецените сами.

Моят голям приятел – Жорката (личност, която почти всеки българин в Кипър познава, като човекът, който движи първата българска дискотека в Кипър), заедно с още един мой добър познат, името на когото не искам да споменавам, защото не ми е останало време да поискам разрешението му, за да пиша за него в тази статия, решават да поканят ромският “славей” от 90-те – Сашо Роман, в българския клуб Alalum Wake Up.
Tаргет групата, която обслужва клуба са фенове на този стил музика и харесват този изпълнител.
Провежда се първият разговор с въпросната “звезда”… От отсрещната страна на телефона се споменава една цифра, която по никакъв начин не удовлетворява нито Жоро, нито партньорът му в това начинание, нито би могла да удовлетвори някой нормален човек…
Телефонът се затваря и идеята се забравя.
Няколко дни по-късно, телефонът на Жоро звъни, а от отсрещната страна се чува медният загорски гласец на Сашо Роман. Той предлага на Жоро по-адекватна оферта. Жоро се съветва с партньора си в това начинание и двамата приемат офертата. Следва 2-ро позвъняване от “звездата на вечерта”. В този телефонен разговор се договарят времето за участие, точната дата, условията за закупуване на самолетни билети, изискванията за нощувка, адрес за получаване на рекламни те материали в Кипър и сумата за капаро, която, един вид, да гарантира участието на изпълнителя.
На следващия ден, Жоро изпраща капарото по Western Union (пазим касовата разписка за превода) и с помощта на партньора си купуват двупосочен билет България-Кипър-България, от интернет.
Няколко часа по-късно, телефонът на Жорката отново звъни, този път в мое присъствие. След кратък разговор се разбира, че Сашо Роман тъкмо е дал новите си плакати за печат и няма да могат да пристигнат в Кипър в уречения срок. (Лично мое мнение за Сашо Роман, съдейки по снимките и информацията в интернет е, че последната му читава снимка на тоя човек е от 95-та година, А, какво да говорим за плакати…)
Освен тази новина, сервирана в последния момент, обаче, се появява и друго изискване. Звездата обяснява как има важно и отговорно участие в понеделник вечер и трябва жив или мъртъв да бъде в България по това време.
Половин ден по-късно е закупен и още един билет за връщане в България.
В същото това време, започва да тече подготовката за събитието – дизайн, печат и разлепяне на плакати в последния момент; печатане на билети, СМС реклама и реклама в социалните мрежи; наема се допълнително озвучаване и осветление за събитието; закупуват се декори и аксесоари, набира се и допълнителен персонал. Т.е. летят едни пари, пари, пари, пари и се късат едни нерви, нерви, нерви…
Само искам да отворя скоба, че Жорката не е някакъв мастит бизнесмен – собственик на клуб, разполагащ с безбрежни финансови възможности. Жоро е коректен приятел – българин идеалист, емигрирал в Кипър преди повече от 10 години, бачка на няколко места и с парите изкарани от заплати, покрива разходите по дискотеката. Разходи, които в повечето случаи са повече от приходите ѝ. Общо взето, целите и амбициите му му не са няк’ви печалби. (печалби от български емигранти в Кипър – мно-о-о-ого трудна работа) Целта му е да направи място, в което да се събира българското общество, за да се забавлява, веднъж седмично. И със сумите от реализираните печалби, които както писах по-горе, в повечето случаи са по-малки от сумите за разходи, да движи заведението.
Отплеснах се!
Та, дойде момента на въпросното събитие. 100 – 150 резервации и телефоните не спират да звънят за още. Да, ама – не! Ромският Том Джоунс, просто решил да не се качи на самолета…
Два дни подред се опитвахме да се свържем с него. Телефоните му бяха или изключени или даваха свободно, докато не се включи гласова поща. Не искам да Ви обяснявам, колко инфарктна беше цялата ситуация и к’ви срамове брахме, докато обясним на хората – защо, аджеба, партито се е провалило…
И тъй като сме нормални хора, търсещи обяснение за всичко, което се случва около нас – потърсихме съдействието на няколко мои дългогодишни, лични приятели от една небезизвестна агенция за изкупуване на лоши кредити…
По тяхна информация, Сашо Роман работи 3 дни в седмицата в заведение, намиращо се в хотел в Созопол. Длъжник е на доста хора и не притежава имущество, което би могло да покрие разходите по целия панаир, който забърка…
Накрая, питанките остават няколко. Първата питанка е – какво да го правим този хубавец? Да му дадем възможност да се реваншира, да си поискаме парите обратно или просто да го запознаем с няколко “мениджъра на критични ситуации”, за да им пее „Седем дена, седем нощи“? Втората питанка е – как може възрастен човек, известен в цяла България с това, което прави, да постъпи по този левашки начин? Третата питанка е – дали подобно отношение е една от причините да недолюбваме ромите, особено.
И сега вече си давам сметка, каква е разликата между понятията: „ром“ и „шибан, миризлив мангал“. Единственото нещо, което различава ромите от българите е цвета на кожата. И те като нас бачкат, плащат си за гяволъците и си живеят живота.
Шибаните мангали, обаче, не са свикнали да работят… Те са свикнали да живеят на гърба на някого! Като казвам “шибан мангал”, нямам предвид хора с  различен цвят на кожата! Имам предвид всички човешки пиявици, които цял живот не са си мръднали пръста за нищо, защото са свикнали да живеят на гърба на някого. Без значение от еноса им, цвета на кожата, националността или религията, която изповядват.
Няколко поста, по повод случката – ТУК, ТУК, ТУК и ТУК